Преди да покажа ракиджийницата, ще ви представя една къща над вадата. Има в селото една вада, до която има и чешма с корита, от които някога е пил добитъкът. Та, на двата бряга на барата стои еднопространствена къща с дупка в пода.
Влизаме вътре.
И ето ни вътре. Едно пространство, един прозорец с метална решетка и една правоъгълна дупка в пода, явно не случайна. Основите са каменни, подът изглежда бетонен.
Надник? Като казах бара, нямах предвид река, нали ме разбрахте?
Така като гледам тоя прозорец май не е имал отваряемо крило.
Предназначението на тая къща за мен остана мистерия, освен ако тая вада някога не е била пълноводна река и това е било своего рода вятърна мелница, ъ?
Сега преминаваме на ракиджийницата, която е в непосредствена близост с тази къща и барата.
Някой е имал нужда от тухли.
Това е входът. Красиво а?
Стоманобетонна греда.
Не знам как се вари ракия, ама тия бетонни корита сигурно имат пръст в тая работа.
Тук вече джамовете си ги е свил някой.
Панорама на най-голямото помещение.
Поглед към входа.
Това е странно помещение. Всичко е черно.
чееернооо
Гредова конструкция, стоманобетонна плоча. Черни.
Нещо от черната стая се стича надолу и излиза през тази старателно измазана и оформена дупка. Но разстоянието до барата е доста.
Това е сутеренен етаж, чийто вход е от задната страна – сградата е построена на наклонен терен.
Това определено не са тухли четворки, нито обикновени.
Това е. Уф, 3 часа и половина ги качвам тия снимки, дано си е заслужавало.
КОТЕНЦЕ - ЗЛАТНО ЧЕЛЦЕ 
Това е бившата мандра в .Бойница обл.Видин.Сега доколкото знам е частна собственост на местен фермер.В очерненото помещение имаше четири казана за ракия, като един беше по-малък. В къщата под чешмата се помещаваше селския нерез.По данъчни книжа от турско време в това село е имало около един милион овце, повтарям един милион!
Това, че селото е запустяло е така, защото както всички в недалечното минало искаха децата да живеят в града.Да ама сега даже не са и в града а са в чужбина.Е на кого да се сърдим. Иначе пък спокойствието и тишината може да го оцени само този който е живял в града. Колкото до поминък, какво ли са правили предците ни и как ли са се издържали преди сто години?