Нашата молитва

автор: Архимандрит Серафим Алексиев

издателство: св. ап. и ев. Лука

страници: 294

Книгата може да бъде намерена в православните книжарници.

Архимандрит Серафим е наш съвременник (починал през 1993). Пише на много достъпен начин, обосновава се на светите отци и Библията, пише за наистина важните за спасението на християнина неща със смирение и простота. Неговите книги бих ги препоръчала на всеки православен християнин, те са многократно преиздавани.

В „Нашата молитва“ архим. Серафим обяснява защо и как да се молим. Не искам да влизам в излишни празнодумства и обсъждания, това не е книга, която може да се обобщи с две думи просто я прочетете.

Най-важното е да не грешим

Обръщам ви внимание на един филм, за който си заслужава да отделите малко по-малко от час и половина. В него се разказва за българския монастир „Св. Георги Зограф“ на Света Гора и душеполезни поучения от игумена на монастира. Тъй като искам да наблегна на една част от филма, ще цитирам, до колкото си спомням, отговора на отеца на въпроса как да се спасим.

Той казва, че трябва да се кръстим и да спазваме постите през годината. Да четем „Вяра, надежда, любов“ на архим. Серафим и да вярваме в Бога така, както е описано в катехизиса (Нашата вяра). Да живеем според наставленията на св. Димитър Ростовски, св. Тихон Задонски, св. Серафим Саровски. Освен техните трудове, да четем и Добротолюбието и Лествицата. Да взимаме причастие най-малко четири пъти в годината и да се пазим от смъртните грехове – гордост, гняв, завист, блудство, сребролюбие, чревоугодие, леност. Тези грехове са главните, от които произлизат всички останали.

Също така на въпроси, свързани с развитието на света и на Църквата, не помня какво точно го питаха, той отговори така: да се каем и да сме будни, това е важно за нас, пък Бог си има промисъл за църквата, за света… Най-важното е да не грешим.

Най-важното е да не грешим

Как да се молим, за да бъде молитвата ни чута

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 131

цена: 3.50 лв

Ух, стига толкова книги, не че нещо, ама тоя блог заприлича на книжен блог, а не това беше идеята. Ами така е, като чета много. Дай сега две думи за тази хубава книга, в чието заглавие си е казано всичко.

Защо се молим, защо ползваме молитвеници, а не се молим със собствени думи, кога се молим, как се молим, къде се молим, сами ли се молим, как да се молим и всичко останало за молитвата – кратко, ясно, достъпно, подплатено със светите отци и светото Писание. Заслужава си. Една от настолните книги, чете се много бързо и нещата са достоверни, както всичко от издателство Витезда.

То, между другото, е старостилно, в смисъл Иван Николов, до колкото знам, е старостилец, но има благословение да разпространява книгите от издателството си в православни книжарници и църкви на БПЦ. Още повече, че в тях не се говори нищо за календарни реформи, за църковни политики и такива сложни неща, за които започва да се замисля човек когато е забравил основата на православната вяра.

 

Кратко жизнеописание на архиеп. Серафим

Архиепископ Серафим Соболев е живял през ХХ век и в края на живота си е бил архиепископ на руската задгранична православна църква в София. Тук е и гробът му, в криптата на руската църква „Св. Николай“. Архиепископ Серафим е бил върл противник на икуменическата ерес и календарната реформа. В книжката има поместени заедно с житието му и негови трудове на по-горните теми. В края са описани посмъртни чудеса, случили се на монаси и миряни след молитва към него. И до ден днешен всеки може да отиде на гроба му в криптата на църквата и да му се помоли, хората пишат писъмца, и му ги „пращат“, както и той им е обещал, че ще ходатайства за тях пред Бога. Моята лично и на мои познати молитвите са били чути от този велик Божи угодник.

Канонизиран е за светец от БСПЦ (българска старостилна православна църква).

Защо боледуват малките деца

автор:

страници: 27

издателство: Витезда

цена: 2.50 лв

Така роптаят някои хора срещу Бога, че как може да е толкова жесток и да оставя толкова деца, невинни, някои току що родени, един грях не сторили, да страдат и  боледуват без да има видима причина за това. В тази малка розова книжка е разказано за това, че най-често невинните деца страдат заради непокаянието и гордостта на техните родители. Както има болести, които се предават по наследство и детето е болно, защото родителят му не се е пазил и е бил болен от същото, така и детето страда, защото родителят му е прегрешил по някакъв начин. И други неща са обяснени в книжката, мисля, че е преведена от руски, вътре има и слова на св. Теофан Затворник по въпроса.

Свети Иван Рилски

Става въпрос за една книжка за житието на най-големия известен ни български светия и за значението му за българския народ. Който не знае, от едната страна на монетата от 1 лев е „отпечатана“ иконата именно на този светец. Всичките левчета са с неговия лик. Дори и преди, когато бяха хартиени, пак той беше на тях. Странно, защото през живота си като първи отшелник в Рила, той не е притежавал нищо друго, освен ризата на гърба си. А сега – всичките левчета са с неговия лик!

И така, св. Иоан Рилски е основателят на Рилския манастир. За съжаление повечето хора, които ходят там, са просто туристи. Там е раката с ЧУДОТВОРНИТЕ мощи на светеца, там има и една негова икона, която също е чудотворна, както и иконата на Майка Богородица Осеновица (мисля, че така се казваше), в която са вложени частици от мощите на редица Божии угодници. Тя също е чудотворна. Като отидете в църквата на манастира, попитайте за тези икони и за раката с мощите, поклонете им се, целунете ги, можете да допрете кръстчето, което носите на шията си, или някоя иконка до тях, за са се осветят.

А за книжката – доста стара е, едва ли ще се намери по магазините, но нищо не пречи да попитате, знаете къде и кои са църковните магазини, нали? Тя е 56 страници и мисля, че я е писал архимандрит Серафим Алексиев.

 

Повечето от вас знаете на кратко житието на този светец – как отишъл в рилската пустиня, без да носи нищо със себе си освен ризата на гърба си и живял с дивите зверове, хранил се с треви и дребни плодове, зимувал в една пещера, пил вода от планинските потоци, молел се на една скала и така прекарвал десетки години. Браво, много хубаво, но ако се замислим НАИСТИНА какъв живот е водил и колко далеч сме ние от това, каква вяра е имал този човек, каква твърдост и решителност да изостави всичко и да отдаде целия си живот на Господа! Представяш ли си ти да зарежеш всичко, да станеш монах и дори да не живееш в манастира с другите братя, а да тръгнеш сам в планината, където преди никой не е живял, където няма топло, няма хляб, няма нищо и никой, само камъни, треволяк и диви животни. Представяш ли си да живееш там с години, без да видиш човешка душа, да спиш в пещерата през зимата и ако не си запалиш огън да няма какво да те сгрее. Да се чудиш какво да ядеш, да ходиш бос по неравностите и в същото време не всички тези телесни неудобства да са ти проблем. Не, главният проблем, заради който проливаш сълзи ден и нощ, е грешната ти душа. Защото този светец не е отишъл в пустинята ей така, от любов към екстремните изживявания, той е отишъл там, за да спаси душата си. Защото това е било най-важното нещо за него и за това е пожертвал всички благинки, които му предлагал светът.

А ние?

Ние се стискаме да дадем 10 ст. на жената, която проси на улицата, защото е циганка, или защото лъже, или защото „е млада и сама да си изкарва хляба“ и куп други оправдания.

http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm – Това е заветът на светията, адресиран към духовните му чада.

Как да се готвим за светото причастие?

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 40

цена: 2.50 лв.

Какво да кажем за тази книжка? Вътре в нея всичко е описано и обяснено, както и в предишните, за които говорихме. А по-точно – какво представлява таинството причастие, защо го има, кога и как се взима, кой може и кой не може да го взима и разни такива. Подготовката за св. Причастие – покаяние, изповед и пост – е хубаво и подробно описана. Интересни въпроси в края на книжката и едно стихотворение. А, да, и въпросник за изповед по десетте Божи заповеди, по пол, професия, възраст и др. Интересно защо са приложили въпросника в книжката за причастие, а не в тази за изповед. Хм, може би са били забравили.

Как да се изповядваме пред свещеника

автор: Иван Николов

издателство: Витезда

страници: 50

цена: 2.50 лв

Поредното попълнение на библиотека „Благочестие“, за което ще говорим днес, е книжката за това как да се изповядваме. Православният християнин знае, че за греховете, които е извършил след кръщенето си има опрощение когато се покае за тях, твърдо се реши никога повече да не ги повтаря и ги възневиди, моли се на Бога за опрощение и ги изповяда пред свещеника. Изповедта е едно от таинствата в нашата църква. До колкото знам (а може би да бъркам) таинства са тези свещенодействия, по време на които се извършват невидими за човека действия на Светия Дух, който слиза отгоре. Тайнство е кръщенето, венчавката, изповедта, причастието, миропомазанието, свещенството и маслоосвещението.

Изповедта трябва да е неотделима от ежедневието на християнина част, чрез нея човек очиства душата си, помирява се с Бога, започва ново начало. За това и е от особено значение това таинство да се изпълнява както трябва, за да има максимална полза за мирянина.

В книжката е обяснено какво значи покаяние и какво – изповед, има кратка история на тях. Споменати са най-често срещаните доводи, които си вадим против изповедта, защото  лукавият не си клати краката 😉 Тук трябва да спомена една друга, безценна книжка пак за изповедта – „Забравеното лекарство“ на архимандрит Серафим Алексиев . Има я в православните книжарници, има я в интернет и е наистина много хубава и полезна.

Та, разказани са в книжката някои неща, има накрая въпроси и отговори и едно хубаво стихотворение.

Всеки сам преценява за себе си, но аз лично наблюдавам поне два типа „вярващи“. Едните са малко като книжници и фарисеи – в смисъл, че са особено вглъбени в изучаването на Св. Писание и на творенията на св. отци, много духовна литература четат, интересуват се, активни са, но до тук. Всичкото им знание отива на боклука, защото те не го прилагат в действителност, да не говорим за покаяние и изповед, или причастие. Те са просто едни теоретици, които са мнооого навътре в материята, или не чак толкова навътре, но в практиката… дори не се замислят. Жалко.

Другите са тези, които имат активен, действен живот в Христа, внимават над себе си, над помислите и делата си, често посещават изповедника си, беседват с него, изповядват се, причастяват се. За да си такъв, може би е нужно и да си теоретик, за да знаеш как точно да живееш, но освен това ти трябва и нещо друго. Предполагам истинска, жива вяра и т.н. Аз лично не познавам такива хора.

А, има и трети, които нищо не знаят, нищо не правят и все пак се считат за вярващи. За тях всички, които са от горните два типа са фанатици.

Така че, всеки преценява за себе си какво, дали, как и защо да прави. Мерата според верата.

За постите в православната църква

автор: Иван Николов

издателство: Витезда, библиотека „Благочестие“

страници: 47

цена: 2.50

Поредната книжка от библиотека „Благочестие“, която обяснява, че духовният пост, който често пренебрегваме, е по-важен от телесния. Разказва се за смисъла на постите, защо и кога постят православните християни, как трябва и как не трябва да постят и в кои дни Църквата е отредила да сме във въздържание. Накрая има календар на постните дни през годината и въпроси и отговори, свързани с постите. Както винаги, те са често срещани и за това отговорите са особено заинтригуващи.

В днешно време се обръща особено внимание на това разрешено ли е да се яде олио в сряда и петък, или не, кога можем да ядем риба и кога млечни продукти. Хората гледат да се натъпчат хубаво преди постите, за да издържат по-дълго време, смятат поста за особено здравословна диета и нищо повече. Но постът е главно духовен, и после телесен. През постно време християнинът трябва да е особено внимателен над помислите и делата си, още повече да се въздържа от лоши дела, от спорове, неразбирателства, трябва да се смири, по-често да се моли и посещава Божия храм, да се въздържа от светски прояви и забавления, защото те отвличат сърцето и ума, разсейват го от главната цел на християнския живот. Разбира се, духовният пост трудно може да просъществува без телесен, защото телесният пост – въздържанието от определени храни, умеренето хранене, въздържание от алкохол, шумни компании и т.н. – смирява човека и събира ума.

Многодневните пости приключват със свето Причастие на празника, а не ядене и пиене на корем!

Всъщност, който се интересува повече – в книгата е описано надълго и нашироко и ако човек е искрен със себе си, ще разбере и няма на къде да увърта и да търси оправдания или измислени тълкувания, за да извърти нещата за своя изгода.

Хайде, чети, народе, ограмотявай се!

Признаци, че Вие сте атеист-фанатик

източник: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=219:2010-07-18-21-39-07&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

1. Вие вярвате, че самолетите, компютрите, компасите и т. н. са били специално проектирани и създадени от някого, но също така вярвате, че човешкото тяло, което е неизразимо по-сложно от всички съществуващи изобретения, се е появило в процес на случайна биологическа еволюция.

2. Вие твърдите, че трябва да се отнасяме скептично към всичко, но считате за глупаци всички, които се отнасят скептично към теорията на еволюцията.

3. Вие вярвате, че животът е произлязъл от мъртви химически вещества, но напълно отричате, че Христос възкръсна от мъртвите.

4. Вие няма да заложите 10 лева на футболния тотализатор, защото шансовете да спечелите са незначителни. Но пък без проблем залагате бъдещето на безсмъртната си душа на практически невъзможната теория за самовъзникването на живота.

5. Вие говорите, че „необичайните твърдения изискват необичайни доказателства“, а после без никакви доказателства твърдите, че няма Бог.

6. Вие считате, че атеистите, обърнали се към християнството или лъжат или никога не са били „истински атеисти“.

7. Вие считате, че християнският светоглед е ограничен, защото християните вярват само в един Бог, а вашият – напротив – доста широк, защото не вярвате в нито един.

8. Вие не знаете, иудеин ли е бил апостол Петър или римлянин, но пък можете веднага да назовете заглавията на последните три „сензационни“ романа, разкриващи „лъжите“ на християнството.

9. Вие сте били разочаровани, когато сте научили, че не всички християни разбират буквално всяка дума от Библията.

10. Вие считате, че Библията е художествена литература, а „Шифърът на Леонардо „ – документална.

11. Вие намирате логика в следния силогизъм: „Библията е дебела книга. „Властелинът на пръстените“ – също. Защо да вярваме на първата, а не на втората?!“

12. Вие по-скоро вярвате във феи, елфи и говорящи зайци, отколкото в Христа.

13. Вие неохотно уважавате християните, които настояват, без оглед на всичките ви аргументи, че Бог съществува, но в същото време считате, че християните не умеят да мислят с мозъците си.

14. Вие считате, че „да мислиш с мозъка си“ значи да си атеист.

15. Вие мислите, че всеки християнин написал книга за християнството, го е направил за пари, а всеки атеист, написал книга за атеизма – за просвещение на масите.

16. Вие не можете да повярвате в събития с двухилядолетна давност, защото „никой не може да бъде уверен със сигурност, какво наистина се е случило тогава”, но пък твърдо вярвате, че религията е била изобретена от управляващата класа преди 5000 години, за да държи масите в подчинение.

17. Вие считате, че въпроси от типа на „може ли Бог да създаде квадратни кръгове или камъни, които не може да повдигне” са от жизнено важно значение за християните.

18. Вие наричате Иисус „Иешуа“ и Бог – „Яхве“, за да намекнете, че те по нищо не се отличават от Моллох или Ваал.

19. Вие се гордеете с това, че сте свободни от предразсъдъци за разлика от „тъпите”, „ненормални” и „агресивни” християни.

20. Вие считате, че престъпленията и греховете на някои християни (инквизитори, конквистадори, свещеници-педофили и т. н.), действали в разрез с Христовото учение, дискредитират християнството като цяло, но престъпленията на атеистите като Хитлер или Сталин, действали в съгласие с атеистическите им убеждения за отсъствие на обективен морал, изобщо не хвърлят сянка върху атеизма.

21. Вие се сърдите на Бог, че Той не съществува.

22. Вие считате, че астрономическите размери на Вселената опровергават съществуването на Бога, сякаш Бог може да бъде побран в една малка Вселена!

23. Вие можете да водите всякакви богословски спорове за съществуването на баба Яга и розовите еднорози.

24. Вие сте уверен, че има повече доказателства за съществуването на баба Яга и розовите еднорози от доказателствата за съществуването на Бога.

25. Вие твърдите, че вярата в Бога е сляпа вяра, но не виждате, че също така сляпо вярвате, че Бог не съществува.

26. Вие отричате вярата си, че Бог не съществува, като уточнявате, че просто не вярвате в Неговото съществуване, сякаш между двете мнения има разлика!!!

27. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните. Помислете върху това!!!

28. Вие вярвате, че сте произлезли от маймуните, но ще „забиете един” в лицето на всеки, който ви нарече „маймуна”.

29. Вие мислите, че щом сме длъжни да преподаваме на децата теорията за Интелигентен Създател, то напълно логично с нея трябва да преподаваме и теорията, че децата ги донасят щъркелите.

30. Вие просвещавате „задръстените и неразумни” християни, като с наставнически тон им изброявате библейските противоречия, сякаш ние не познаваме собствената си религия!!!

31. Вие пишете „Бог“ с малка буква и считате, че няма да е лошо да се отмени времеизчислението „след Рождество Христово“, но без проблем пишете с главна буква имената на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и дните на седмицата по английски (Tuesday, Wednesday, Thursday, Friday).

32. Вие твърдите, че абсолютните категории „добро” и „зло” не съществуват, а в същото време смятате, че християнството е зло.

33. Вие знаете, че религията поражда насилие и свидетелствате за това на първия срещнат, но пропускате покрай ушите си научно доказания факт, че насилието по телевизията и сатанинската музика в стил black metal и death metal тласка хората към насилие и жестокост.

34. Вие намирате противоречие в „психически здрав християнин“.

35. Без да гледате на кървавата история на властващия атеизъм (Френската революция, фашизма, комунизма), вие считате, че атеизмът на държавно ниво ще донесе със себе си веротърпимост и мир.

36. Вас ви дразни думата „спасибо“ (“спаси-Бог“) или „сбогом” („с Бога”).

37. Вие считате, че християните вярват в Бога, само защото не искат да отидат в ада.

38. Вие се намирате на пътя, който води към ада, в който не вярвате.

39. Вие считате, че проповедниците и другите добри християни, които споделят с вас своята вяра, за да не отидете вие във вечната огнена геена, имат за цел да ви измъкнат пари. И нищо повече.

40. Вие сте съгласни с твърдението, че „Ако Бог наистина Го имаше, щеше да е по-добре да Го нямаше“.