Щастливо чувство блика от мозъка

 Сигурно учените са го открили отдавна, но едно е да го прочетеш в евтиния вестник, друго е сам да стигнеш до този извод, чрез личния си опит.

Нещата, които ни радват, стимулират производството на хормона на щастието в мозъка (или там където се прави) и ние ставаме щастливи. Това значи, че не е без значение дали ще се порадваш 5 минути на котката си преди да излезеш от къщи, дали ще изпиеш чашата чай с наслада, или на бързо, колкото да си напълниш стомаха, дали ще помиришеш цветето във вазата, докато минаваш покрай него, или просто ще погалиш листенцата му…

Онова бля-бля за малките неща в живота, които ни правят щастливи, е вярно. Осъзнаваш го, когато загубиш някое от тези неща. Аз го осъзнах, когато се разделих с котката си. Тогава разбрах колко щастие ми е носела тя, едва ли не физически усещах как хормона на щастието се разлива на талази от сърцето ми само като я погледнех в очите и тя отвърнеше на моя поглед. Така както физически усещаш празнината пак там, в гърдите, когато се разделихме. Наистина оценяваме нещо чак като го загубим. И колкото и да си казваме – добре, ще почна да ценя това, което имам, без да чакам да го загубя – не е същото. Никога няма да можеш да оцениш толкова добре нещо така, както ще го оцениш като го загубиш. Така е, знам го.

За това всички тези малки 70 неща, които ще ти изредя в последващите статии – не ги подминавай, изпълни ги, усети ги, разбери – важат ли за теб, или това нищо не значи и не те интересува. Ако щеш бъди отрицателен, бъди трол, намрази ги, но не ги подминавай с безразличие. Не за друго, ти ще загубиш от това, не аз.

В труда, в живота, в обичта цени това, което имаш.

Останалото е мечта – цени това, което имаш.

Предишното го няма вече, а бъдното не е дошло.

Ти нямаш много на света. Цени това, което имаш.

                                                                          Андрей Германов

5. Любимият аромат

Всеки си има любим аромат. Открий своя, припомни си го, изпълни деня си с него, ароматизирай гардероба си, леглото си, възглавницата си, дома си, себе си, отнеси го навън, обгърни се с любимия аромат и го носи навсякъде. Казваме, че имаме разни любими неща, но рядко всъщност им се отдаваме и радваме истински. Ти го направи, отпусни се и нека целия свят разбере коя е твоята миризма!

А ако нямаш такава – какво по-лесно от това да я откриеш!

Отиди в цветарския магазин и обърни внимание кое цвете привлича най-много вниманието ти. После влез в парфюмерията – не е нужно да купуваш, просто разбери какво ти харесва. Върни се назад във времето, спомни си кухнята на майка ти, на баба ти, на който там ви е готвил – кое е любимото ти ястие, любимия десерт – на какво мирише, какво харесваш най-много в него?

Понякога ние имаме ясно изградени предпочитания към нещо, но някак си в същото време остават скрити за нас, не съзнаваме, че точно това харесваме. При мен примерно се оказа, че дълго време съм предпочитала розовите неща пред същите с друг цвят, докато в един момент не го осъзнах това и открих любимия си цвят.

 

4. Когато слънцето огрее стаята ти.

Хората се страхуват от слънцето. От него се изгаря, получават се бръчки, кожата се състарява, на човек му е горещо и се изпотява, заслепява погледа, въобще, преките лъчи са мноооого вредни през цялата година.

Хората отбягват да сядат на слънчевите места в градския транспорт, в кафето, където и да било. Веднага като огрее стаята и се дърпат пердета, щори, затварят се капаци… е, чак пък капаци…

А слънцето е живот. И пладнешкото слънце е живот. Оценяваш го само през зимата, когато го няма, нали? Пусни слънцето в живота ти. Остави тъмните очила вкъщи. Колкото и да се пазиш, все някога ще се съсухриш и сбръчкаш, но разликата е, че слънчевите бръчки са щастливи, а тези, по-късните, от времето, са сърдити, намусени, защото не е имало на какво да се радват, докато са се образували.

3. Топла напитка

Припомни си кога за последно си направихте билков чай вкъщи? Без да ви е потекъл носът преди това, без да е студен зимен ден или да са ви дошли гости. Ей така, просто за себе си да си направите чай. Да сипете вода в чайника, да включите котлона (не микровълновата), да я кипнете, да сложите билката, да почакате, да прецедите в голяма порцеланова чаша, да добавите лъжичка мед (нищо ще хванете диабет, нито ще надебелеете от това), да седнете до прозореца и да се насладите на топлината в чашата.

Направете всичко бавно, съзнателно. Пийте бавно, насладете се на всяка глътка, усетете аромата на чая, вкусете сладостта на меда, сгрейте ръцете си с чашата и се потопете изцяло в това, което правите. Без включен телевизор, без музика, без разговори, само вие и чая.

2. Спяща котка.

Има нещо вълшебно в спящия човек. В съня си той изглежда някак си добър, невинен. Няма по-красива и мила гледка от спящо бебе, нали? Както и в спящия любим/спящата любима до теб. В студентските си години имах едни съквартирантки, с които просто се ненавиждахме. Всяка вечер те ми правеха мръсни номера, а аз само се заканвах наум как ще им го върна на другата сутрин. Но когато ставах преди тях и в тишината на стаята гледах спокойния им сън, сърце не ми даваше да им го върна.

Щом сте направили първата стъпка, значи в списъка ви с приятели вече има и четириного. Насладете се някой път на сладкия следобеден сън на котката. Най-често тя е свита на кравайче в някое скрито място, в меките възглавници на леглото, сред купчина дрехи или в ъгъла на дивана. Затворила е очи и не е тук. Може да помръдне с мустачки и уше. В един момент лапите й ще затрепкат бързо в съня й, но вие не я будете. Това е красотата на щастливата душица, която ще предаде сладкото чувство за ненарушимо спокойствие и на вас. Не бързайте, отделете колкото можете повече време на този миг.

Котките не са по-егоистични, лукави и отмъстителни от кучето, или от човека. Напротив, те са добри и безкрайно благодарни за всеки малък жест на внимание, който им отдадете. Просто трябва да си отворите очите и да го видите.

1. Мъркането на котката в скута ви.

Спокойствие, сигурност, любов. Щастливото съзнаване, че всичко е наред. Такова настроение може да създаде само домашната котка, застанала някъде близо до вас. Легнала, дремеща, седнала или миеща се на леглото. Да имаш в дома си това разкошно животно е едно от най-големите и евтини щастия, които можем да си позволим в днешно време. Когато човек обича котки няма оправдания от сорта на „иска много грижи“, „нямам пари“ или „нямам място“ или „ще мирише“.

Котката, за разлика от кучето, е по-самостоятелно животно, не изисква постоянно внимание и глезене, нито пък разхождане на вън три пъти на ден.

Харченето на пари за котка се свежда до купуване на котешка храна (освен ако не я храните с домашна) и котешка тоалетна. Не е нужно да взимате от най-скъпите храни, това е въпрос на финансови възможности, по-евтините не са отровни.

Трябва да живеете в жилище под 20 квадрата, за да е уважително оправданието ви, че нямате място.  Ние бяхме двама души на 25 кв.м. и гледахме две котки, които тогава бяха по-щастливи, отколкото когато се преместихме в по-голямо жилище.

И да, ще мирише, ако не й чистиш тоалетната сутрин и вечер, както ще мирише ако не си дърпаш водата в своята тоалетна, какво толкова?

Ясно е, че когато човек не иска нещо, от 9 кладенеца вода ще докара само и само да докаже, че не че не го иска, а просто не може.

 

И ако все пак не можете да гледате котка, за да й се радвате и тя на вас, но наистина искате, има друг начин да изпълните тази първа стъпка и доброто настроение.

Намерете приятели, които имат котка. Ходете им на гости. Сприятелете се с котката им и й се порадвайте. Достатъчно е веднъж да ви легне в скута, да я галите и тя да ви мърка, значи сте направили първата стъпка.