Стъклени гейши

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Сузана Куин

страници: 381

цена: 15.00 лв

издателство: Обсидиан

А може би просто имам прекалено високи очаквания за книгите, които чета. Това е втората ми книга за тази седмица и е от съвсем скоро на пазара. Жанрът е нетипичен за мен, грабна ме прологът, който беше публикуван насам-натам из нетя преди да пуснат книгата на пазара. Иначе аз наистина не чета такива книги, или поне така си мислех, защото останах с впечатлението, че това ще да е някакъв разтърсващ трилър, или драма, или мистерия, или знам ли аз какво. Ми не. Главната героиня – невероятна куха лейка, която току що пристига в чужда страна и разправя на сульо и пульо за тревогите си за приятелката си Анабел, направо ми втръсна – на всеки втори ред – знаеш ли, нямам никакви пари, но имах една приятелка, с която не сме се виждали от училище, но е изчезнала. И дори когато всички й казват, че няма за какво да се притеснява – тя не, едно си баба знае, едно си баба бае. Както и да е, преодолях раздразнението си, защото бях в постоянно очакване на това да се разкрие някаква ужасяваща тайна и истина за клубовете за забавления, която истина и през ум не би ми минала, така че да чета с широко отворена уста и накрая горещо да препоръчам книгата на всичките си познати с обещанието за невероятно преживяване. Ми не.

Още от началото, от пролога, ставаше ясно че упояват момичетата с разни цели и понеже това ми беше ясно, аз, видиш ли, очаквах накрая да се разкрие нещо съвсем друго! За това се издразних когато вече ми оставаха стотина страници, а нашата кикимора още се фръцкаше насам-натам без да се случва нищо кой знае какво. 

Осъзнавам, че ако бях започнала книгата с мисълта, че ще е поредното розово романче, наистина щях да чета със зяпнала уста. Но сега просто я прочетох как да е. Не е лоша, хубава е, научих доста неща за Япония, които преди не знаех – ако всичко това не е измислица, разбира се, и не съжалявам, че я прочетох. Наистина е добра. Просто действието някак се развиваше мудно и праволинейно, въпреки структурата на романа с трите действащи лица.

Между другото в доста от романите, които съм чела, главните героини са англичанки – тази Стеф, преди това Хедър и Шарлот на Александра Потър, Саманта и Лекси на Софи Кинсела (две очарователни книги, между другото) и всичи те някак си се въртяха покрай образа на всеизвестната Бриджит Джоунс – дали това е характерен типаж за английската литература, или целенасочено е търсено подобие, не знам. Ако не вникваш толкова в приликите и общия стил на мислене на героините, те са доста очарователни. Иначе става изтъркано. Особено ако си гледал Дневниците на Бриджит Джоунс повече от 3 пъти.

Внимавай какво си пожелаваш

Внимание! В следващите редове ще разкрия част от сюжета на книгата, който има намерение да я чете има вероятност да си развали удоволствието!

автор: Александра Потър

Бих казала „внимавай какво си купуваш“, защото определено нямаше особен смисъл в тази му покупка на книгата.

След „Ако върнеш времето назад“ тази книга е на светлинни години назад. Какво не ми хареса?

Като започнем от това, че някак си й липсва последна редакция, с която да се изчистят досадните грешки по невнимание, както и някои граматически. Знам, че издребнявам, ама честно, напоследък книгите, които чета просто бликат от елементарни грешчици, буквално от първата до последната страница и това просто дразни. Не разбирам от книгоиздаване, но си представям, че просто някой човек там от веригата си е свършил работата през пръсти. Да, всички допускаме грешки, особено аз, но не издавам книги, нито изкарвам пари от тоя блог, така че малко или много ми е простено.

После, дали на места преводът не е точен, или аз не разбирам, но главната героиня през цялото време не можах да разбера – наясно ли е със силата на вълшебното цветенце, или още не й е пробляснало. В един момент останах с впечатлението, че е осъзнала какво става, почна да си пожелава това-онова, разни дреболийки, и после как, аджеба, не се сети да пожелае нещо по-голямо. После, по-нататък, почна да й проблясва нещо, видиш ли, сеща се откъде идва всичко и аз се чудя – нали уж се беше сетила веднъж! Как желанието й оранжевите конуси по пътя да изчезнат се изпълни, а желанието всичко да е по старому и майка й да е още жива – не! Ей такива недомислени неща ме поиздразниха. Като добавим и плоския еднообразен и до болка познат сюжет – главната героиня, засипана с „проблеми“ от всякакво естество, влюбена в принц очарователен, после се появява друг, когото уж не забелязва, най-добрата приятелка дава акъл, има си и гейче, принц очарователен се оказва твърде перфектен, скарва се с другия, тогава осъзнава колко е бил важен за нея, събират се, между временно минава и през семейни проблеми, чрез които осъзнава добрината на злата мащеха и накрая всички заживяват щастливо до края на дните си.  Не че очаквах нещо по-различно – не очаквах, просто споменът за „Ако върнеш времето назад“ ми беше някак свеж, лек, забавен и наистина не толкова банален.

Ако се абстрахирам от него, романчето не е лошо, даже никак, но ако ги сравнявам – разликата е огромна.