Това става за малко време, без визиране, и му личи.
С графиката не се чувствам никак уверена, защото трябва да си много по-прецизен, отколкото с акварела. Тук вече, с такива материали, си проличава умееш ли аджеба да рисуваш, или си просто бояджия. Аз май съм определено второто, но така или иначе
нямам някакви особени
стремежи.
автор: Свети Теофан Затворник
страници: 287
гл. редактор: сливенски митрополит Йоаникий
цена: 5 лв
Тази книга би трябвало да е настолна книга на всеки православен християнин, който иска да преодолее страстите си. Това е сборник от откъси от творенията и писмата на светителя, в които се обяснява кратко и ясно съществото на различните страсти и как по-точно да се борим с тях. Съдържанието е много обстойно и влиза доста навътре в конкретиката на страстите.
Книгата е разделена на 3 части:
I част – Обща схема и стратегия на борбата със страстите
Има разни обяснителни таблици, правила за подготовка и в самата борба, обяснение какво е страст, какво е грях и се отговаря на въпроси, които сигурно всеки внимаващ над себе си християнин поне веднъж си е задавал: Допустими ли са умерените страсти, как и защо страстите са свързани с адските мъка, какво да правим когато нямаме сили за борба, как да се отнасяме към самоусъвършенстването, как да се отнасяме към съмненията във вярата и пр. и пр.
II част – Основни страсти. Съвети за тяхното изкореняване
Тук се говори за основните страсти, предполагам ги знаете – чревоугодие (което не значи просто преяждане), блуд (това не е само извънбрачното полово общуване), осъждане, гняв, користолюбие, завист, тщеславие, гордост, униние, охладняване, самосъжаление и самоугодие.
Тук ще разберете, че тези страсти са много повече, отколкото сте си мислили, че представляват, ще научите за противоположните им добродетели, които трябва да се стремите да придобиете, за да премахнете страстите. Тази част е безценна, за това казвам – купете си книгата и след като я прочетете я започнете отначало, като прилагате нещата, които са изложени в нея, разбира се след консултация с изповедника ви, защото в книгата има откъси от писма, които светителят е писал на разни хора, съветвал ги е строго индивидуални неща, които може би не са подходящи за вас.
III част – Науката на науките. Няма нищо по-важно от молитвата
Нали е казано „непрестанно се молете“!
В тази част се разказва за Иисусовата молитва и как и защо да я упражняваме, за непрестанната молитва и степените на молитвено състояние и естествено-научни аналогии на състоянието на молитвата.
Ясно си давам сметка, че тук много от описаните неща не са за всеки. Трябва доста да си напреднал духовно, за да ги разбереш и изобщо за да си ги изпитал на практика. И изобщо книгата не е за съвсем начинаещи и навлизащи във вярата, но според мен е неизменен спътник за този, който наистина иска да постигне нещо по-различно от това да бъде външно християнин. Знаете какво имам предвид – не е достатъчно да ходиш в неделя на литургия, да палиш свещи, да се кръстиш и да привидно да постиш.
Книгата е почти 300 страници, трябва да се чете бавно и да се препрочита, не е за еднократна употреба, а цената й, в сравнение със съдържанието, е просто великолепна!
Необходимо:
5 яйца
1 и половина ч.ч. захар
3/4 ч.ч. олио
2 и половина ч.ч. брашно
6 с.л. вода
1 бакпулвер
ванилия
лимонени или портокалови кори, или како, или орехи, или разни други екстри по желание
Приготовление:
1. Яйцата се разбиват със захарта.
2. Постепенно се добавят олиото
водата
брашното и
бакпулвера и накрая разните екстри, който има и иска.
3. Фурната се загрява до 100 ° С.
4. Тавата се слага във фурната и температурата се увеличава на 130° С докато кексът се пукне (става за ок. 20 мин.)
5. Допича се на 150° С – ок. 20 мин.
Печенето отнема ок. 40-55 мин. и е тънка работа.
Фурната не трябва да се отваря, особено в началото! За бъркането се ползва миксер 😉
Картинка няма, предполага се, че всеки е виждал кекс – пече се в специална кексова форма – дълбока тава с дупка по средата, като се изпече се обръща върху плоска чиния и дъното на тавата се минава с мокра кърпа или гъба, за да се отлепи кексът, по желание после се поръсва с пудра захар. Кексът не се нарязва веднага след като е изваден от фурната, защото става неприятен.
автор: К. С. Луис
Издателство: Нов човек
страници: 112
цена: 5.90
Интересна книга на един бивш атеист. Написана интересно и оригинално, заслужава си. Би помогнала на един вярващ човек, малко или много, в зависимост от умствения багаж и вярата. Казвам умствен багаж, защото книгата не е много лесна за четене, трябва да се мисли, на мен лично ми беше трудно на места да разбера за какво става въпрос. Но ако искаш да ти допринесе някаква полза – не гледай, че е тънка, чети бавно и внимателно, спирай се и мисли върху всяка дума.
Аз не разбрах много неща. Книгата е актуална. Трябва да се прочете втори път. Има книги, които не си заслужава да се прочетат пак. Тази, според мен, въпреки че не казвам, че е нещо велико, няма да навреди, ако се мине още веднъж.
Откакто телевизионният ни ефир бе залят от турските сериали, българското общество като че ли се раздели на два враждуващи лагера. Единият – на жените, повечето от които домакини, любителки на сълзливите сапунки и другият – на всички останали, ненавиждащи всичко турско. Започнаха се едни дебати за това как „турчелята“ ни „подготвяли“ за своя начин на живот, коткали ни и ни зарибявали, промивали ни мозъците с помията си и пр. и пр.
Тези хора, които така върло се бореха срещу турското „нашествие“ под формата на тв сериали 20 години не се бяха усетили, че са жертва на американската пропаганда, която атакуваше както на малкия екран, така и на големия, на музикалния фронт, в модата, по магазините и всъщност ни завладя изцяло. Замени нашата култура с тяхната. Това направи американската пропаганда и никой не го усети. Никой не се възпротиви.
Но понеже споменът от турското робство е още жив – турците са ни още черни.
Предполагам едно 90% от върлите врагове на турските сериали никога не са ги гледали, или ако са, то е най-много 1 серия и то насила. Ако ги бяха гледали, щяха да разберат на каква пропаганда са били подложени 20 години. Турските сериали са цвете в сравнение с нея, и сега ще обясня защо.
Ще говоря от свое име – млада жена, която до скоро ненавиждаше този тв формат – сапунката, но го преоткри в два сериала – „Перла“ и „Листопад“. На тези, които не са запознати, ще обясня с две думи за какво става въпрос.
И в двата сериала се говори за живота на големите турски семейства, където в една къща живеят дядовци, баби, внуци, снахи, братовчеди, лели и чичовци и всички заедно се справят с трудностите – с проблемите в работата, проблемите с децата, възпитанието, финансите, любовта.
Конфликтът баща-деца (в „Перла“ дядо-внуци) е засегнат много интересно. Бащата е поддръжник на „старите“ порядки – нищо не трябва да се случва без негово знание и разрешение, децата трябва да си намерят достойни партньори в живота, да се изучат честно и да работят и живеят честно и достойно. Е, разбира се никое от тези неща не се случва без бой, нали трябва да има интрига. Не казвам, че тези сериали са идеални и учат на най-хубавото, казвам, че са по-добри от това, което са ни предлагали до сега американците. Защото горе долу българският народ освен американско друго не гледа.
От турските сериали аз научих, че едно семейство може да бъде задружно въпреки недостатъците на всеки един, въпреки немотията, въпреки злите хора. Научих, че братята и сестрите могат да бъдат истински приятели, а не да се търпят, защото нямат друг избор. Научих, че хората могат да си казват мили думи и да се целуват не само веднъж годишно или по празници, а на изпращане сутрин за работа и посрещане вечер. Научих, че основно правило в любовта е искреността и пълната липса на всякакви тайни. Научих, че родителите не са отговорни само за изхранването на детето, те трябва да му дадат морална основа, на която то да се изгради като личност. Научих, че те могат да бъдат и приятели, тежката бащина ръка може и да гали, да прегръща и подкрепя, устните да целуват и успокояват и това да не се случва веднъж годишно, а във всеки един момент, когато детето има нужда.
Нищо от тези неща го нямаше в моето семейство. Не го видях и в семейството на приятелите ми. Нямаше го и в екранизираните американски семейства. Там децата враждуват помежду си, или с доведения си родител, противопоставят се на майките и бащите си, наскърбяват ги… Всъщност, разликата между американската телевизия и турската според мен е тази: първата показва как можем да живеем добре без да се стараем да бъдем добри, тя казва: живей както си искаш, нищо няма значение, само на теб да ти е кеф. Турската показва как можем да живеем добре като се стараем да сме добри, тя казва: кой каквото посее, това и ще пожъне, живей честно и правилно и няма да имаш проблеми.
Ето това научих от турските сериали и прочетох не едно мнение за това какво именно харесват българските жени в тези филми. А именно – запазените патриархални ценности, моралът в тях е жив, има зло, да, престъпления, изневери, отмъщения, омрази и т.н., но има и добро, има честност и доброта, които отсъстват в други филми. Това е, което е липсвало на българската публика през тези 20 години американщина – моралът, това е и което е намерила в турските сериали.
Честно казвам, те ме научиха да ценя семейството, рода си, родителите си. Те ме накараха да копнея да съм близо до тях и до роднините си. Осъзнах, че без тях, без пълнокръвното, обично и единствено семейство съм като дърво без корен.
Мама никога не е била добра цветарка, но когато някой й предлагаше цветя, тя просто не можеше да отказва. За това вкъщи винаги имаше много цветя, за които се грижех аз.
Пресаждането ми се струваше най-трудната и опасна операция, а земята в горичката наблизо бе пълна с държдовни червеи. Само липсата на пари за специална купешка земя ме мотивираше да копая от горската.
Нищо, че апартаментът ни беше голям, татки винаги твърдеше, че „няма място и не сме за цветя“. За това една зимна утрин мама бе принудена да отнесе колкото може повече саксии в училището си. Каза, че така ще бъде по-добре за цветята, защото там има парно, а и чистачките много ще ги гледат. При нас нямаше парно и ги гледах аз.
През зимата в седем сутринта светят само уличните лампи. Снегът сияеше и беше толкова тихо и самотно. Хората спяха още, а аз нямах ръкавици. Мама вървеше напред и в двете си ръце носеше по една саксия. Аз стъпвах в нейните стъпки в снега, защото ботушките ми бяха плитки и иначе в тях щеше да ми влезе сняг. И аз носех две саксии, и мама нямаше ръкавици и на двете ни беше студено. После не усещахме нищо.
Дали и на цветята им беше студено?
В църквата до училището светеше. Когато я приближихме мама се спря и се поклони, защото ръцете й бяха заети и не можеше да се прекръсти. И аз направих така и се помолих да не ми влиза сняг в обувките.
Мама мълчеше през целия път. Тя винаги мълчи когато няма какво да каже. Като влязохме в училището навън задуха силен вятър и заваля сняг. Мама каза, че нас ни е чакало първо да стигнем.
Бяхме на топло, а ръцете ни бяха червени. Чистачките много се зарадваха на цветята.
6.VII.2010
КОТЕНЦЕ - ЗЛАТНО ЧЕЛЦЕ 