Започвам със снимките от училището. В това село има две училища, едното е действащо в момента, до колкото знам, но не съм сигурна, другото е това. Като го гледам, конструкцията най-вероятно е с носещи стени, стените са тухлени, очевидно е имало електричество, стените са боядисани с блажна боя на горния етаж, както и вратите и касите на прозорците, които са останали. Подът обаче е паркетен. За подовата конструкция не знам нищо, така и не разбрах. Започнахме да надничаме от първия приземен етаж.През цялото време се чуваше скърцане на някаква врата, ама такова скърцане не съм чувала до сега. Беше си страшно, още повече, че училището е по-голяма сграда от къщичките, които разгледахме до сега.
Дори има запазени стъкла. Подпрозоречният парапет е доста нисък.
Олющената боя – рекох, че е блажна. Таванът като че ли е прокапвал някога и са го доизмазали.
Ето на места какво се случва. Значи, дървена подова конструкция, скатен покрив и дървена покривна конструкция. Да речем, че е строена в първата половина на ХХ век, имайки предвид обаче, че майка ми е учила тук, училището е било изоставено след или през 70-те на миналия век. По моя непрофесионална преценка.
Това е горният етаж.
Интересно. Дали нечий крак е потънал, или някой от тавана е хвърлил нещо? Очевидно каквото е пробило тавана, е минало отгоре надолу, защото си личи, че е леко издут откъм стаята, нали?
Това е същата дупка.
Тук се е случило нещо.
Пак същата сцена, като в една от къщите. Някой си е седял на стола и си е гледал през джама, после си е излязъл и си е забравил тоягата. А дъсчицата, поставена на стола казва, че или някой е сядал там, или се е качвал на стола, за да се докопа до тавана.
Наистина останахме впечатлени от това, че всички дограми и врати са останали тук.
До колкото ми стана ясно, покривът е все още здрав, тъй че това най-вероятно е нарочно съборено или някой се е катерил горе и е пропаднал барабар със себе си. 🙂
Тук историята не можах да я измисля, явно е имало нещо, дето са искали да махнат, но какво, защо, как…
Както преди бях споменала, интернет е пълен с фенски снимки на изоставени сгради. Това, по което могат да се познаят снимките от България, са издълбаните линии по стените. За който не се е сетил – минал е Манго и сие с каручката, за да прибере кабелите и жиците за тока и да ги предаде на суровините.
Тук си личи паркетът, странно как не са го изкъртили.
Сега се сещам, че в къщите нямаше такива следи от жиците за тока – доказателство, че са строени преди електричеството да стане масово. Кога е било това?
Правоъгълната ниша в стената сигурно е била за ел. табло или бушони.
Изглед от входната врата на втория етаж.
Входа на първия етаж. Сега ще влезем вътре.
На първия етаж, какво ли е имало тук, има едно корито.
Усещането при разтварянето на вратата към помещение, в което влизаш за пръв път и идея си нямаш какво да очакваш…
Още една загадка – какво, аджеба, прави тая възглавница в левия ъгъл? Виждаме, че цокълът е каменен.
Най-сетне излязохме. Училището е на два етажа.
Влизането на втория етаж става през външни стълби. Точно под входа на горния етаж е входа за първия. Зад училището имаше тоалетни в отделна сграда, които не приличаха на тоалетни, но не ги снимах.
Училището се намира в края на голяма зелена поляна, на която кротко пасяха едно магаре и една коза. Малко по-късно една любопитна овца се присъедини към нас.
На лявата фасада се виждат само два прозореца на първия етаж. На снимката не се вижда, но всъщност е имало и на втория етаж два прозореца, но са зазидани, неизвестно защо. Вътре в стаите аз поне не забелязах да си личи старото място на отворите.
Това е едно от двете училища на селото.
следва ракиджийницата